Спомени от соца: Когато охраната на родната граница бе издигната в култ
Ако граничар застреля извършител „ при опит за нелегално прекосяване на границата “ - редниците автоматизирано са ставали ефрейтори и са награждавали с домашна отпуска
По времето на социализма българската държавна граница е била опасана с бодлива тел, един тип ограда. Тя е започвала от черноморския ни бряг и свършваше в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав.
В тази ограда е имало отвори единствено за така наречен ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове). За да се движиш в граничната зона на Народна република България, е бил необходим специфичен открит лист, получил названието документ „ пример 12 “, издаван от Дирекция на милицията. Жителите на градчетата и селата в граничната зона пък са получавали щемпели на паспорта. Всеки избран сектор от границата се е охранявал от така наречен граничен отряд. На самата граница е била издълбана така наречен „ гранична вадичка “.
На оградата с бодлива тел са били сложени проводници.Това е кльонът – електросигнализационна система за защита на държавната граница. При опит за нарушаване на границата прилежащата гранична застава се подвига „ на оръжие “ и се изпраща така наречен „ тревожна група “. Тя се е състояла от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер. В групата наложително влиза служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка.
До кльона, по-точно от вътрешната му страна, е била разорана линия земя. Това е по този начин наречената контролно-следова полоса (КСП). Предназначението ѝ е да „ запечатва “ следите на възможните извършители на границата. Групата е трябвало да ревизира сектора от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушаване на границата, и вероятно да задържи нарушителите. Ако не е в положение сама да се оправи със задачата, на мястото идват и останалите граничари от заставата.
Задържането и „ неутрализирането “ на нарушителите се е правило от граничарите на наборна военна работа. В доста редки случаи от офицери. Спазвала се е максимата „ Нарушителят се задържа или унищожава “. За арестуван извършител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни. В редки случаи са произвеждали редника в звание ефрейтор. Освен в случай че не ставало въпрос за „ значими извършители “.
По различен метод са стояли нещата, в случай че граничарят простреля извършител „ при опит за нелегално прекосяване на границата “. Редниците автоматизирано са ставали ефрейтори. Награждавали са ги с домашна отпуска до 27 дни. Говорело се е, че първите седем дни граничарят, „ обезвредил “ за пръв път извършител на държавната граница, е бил проучен в Неврологичното поделение на Министерство на вътрешните работи болница – по тази причина по какъв начин му се е отразило на душeвността убийството. За героичната постъпка на тези граничари се е пишело във вестниците „ Граничар “, „ Народен пазач “ – печатният орган на Министерство на вътрешните работи по това време.
По това време защитата на границата е издигната в фетиш. Граничар, „ обезвредил “ извършител при „ отбрана с риск за живота си на държавната граница “, е получавал и орден „ За заслуги по защита на границата “.
Граничари, „ обезвредили “ повече от 10 извършители, е можело да бъдат нараснали в звание сержант и даже да получат високото бойно отличие медал „ Червено знаме “. За безнаказано нарушение на границата глобите са били жестоки. Наказанията са започвали от командира на заставата. Според случая той е понижаван в звание. Можело е и да бъде разжалван. Разбира се, най-потърпевш е граничарят, позволил нарушаването. Ако е имал нашивки, му се късали демонстративно пред строя на плаца в граничния отряд. В някои случаи граничарят е можело да отнесе и присъда.
Източник: Ретро.бг
По времето на социализма българската държавна граница е била опасана с бодлива тел, един тип ограда. Тя е започвала от черноморския ни бряг и свършваше в най-северозападната точка на българската територия, река Дунав.
В тази ограда е имало отвори единствено за така наречен ГКПП-та (Гранични контролно-пропускателни пунктове). За да се движиш в граничната зона на Народна република България, е бил необходим специфичен открит лист, получил названието документ „ пример 12 “, издаван от Дирекция на милицията. Жителите на градчетата и селата в граничната зона пък са получавали щемпели на паспорта. Всеки избран сектор от границата се е охранявал от така наречен граничен отряд. На самата граница е била издълбана така наречен „ гранична вадичка “.
На оградата с бодлива тел са били сложени проводници.Това е кльонът – електросигнализационна система за защита на държавната граница. При опит за нарушаване на границата прилежащата гранична застава се подвига „ на оръжие “ и се изпраща така наречен „ тревожна група “. Тя се е състояла от няколко въоръжени граничари, командвани от офицер. В групата наложително влиза служебно куче, порода източноевропейска или немска овчарка.
До кльона, по-точно от вътрешната му страна, е била разорана линия земя. Това е по този начин наречената контролно-следова полоса (КСП). Предназначението ѝ е да „ запечатва “ следите на възможните извършители на границата. Групата е трябвало да ревизира сектора от кльона, откъдето е получен сигнал за нарушаване на границата, и вероятно да задържи нарушителите. Ако не е в положение сама да се оправи със задачата, на мястото идват и останалите граничари от заставата.
Задържането и „ неутрализирането “ на нарушителите се е правило от граничарите на наборна военна работа. В доста редки случаи от офицери. Спазвала се е максимата „ Нарушителят се задържа или унищожава “. За арестуван извършител граничарят е получавал домашна отпуска от 7 дни. В редки случаи са произвеждали редника в звание ефрейтор. Освен в случай че не ставало въпрос за „ значими извършители “.
По различен метод са стояли нещата, в случай че граничарят простреля извършител „ при опит за нелегално прекосяване на границата “. Редниците автоматизирано са ставали ефрейтори. Награждавали са ги с домашна отпуска до 27 дни. Говорело се е, че първите седем дни граничарят, „ обезвредил “ за пръв път извършител на държавната граница, е бил проучен в Неврологичното поделение на Министерство на вътрешните работи болница – по тази причина по какъв начин му се е отразило на душeвността убийството. За героичната постъпка на тези граничари се е пишело във вестниците „ Граничар “, „ Народен пазач “ – печатният орган на Министерство на вътрешните работи по това време.
По това време защитата на границата е издигната в фетиш. Граничар, „ обезвредил “ извършител при „ отбрана с риск за живота си на държавната граница “, е получавал и орден „ За заслуги по защита на границата “.
Граничари, „ обезвредили “ повече от 10 извършители, е можело да бъдат нараснали в звание сержант и даже да получат високото бойно отличие медал „ Червено знаме “. За безнаказано нарушение на границата глобите са били жестоки. Наказанията са започвали от командира на заставата. Според случая той е понижаван в звание. Можело е и да бъде разжалван. Разбира се, най-потърпевш е граничарят, позволил нарушаването. Ако е имал нашивки, му се късали демонстративно пред строя на плаца в граничния отряд. В някои случаи граничарят е можело да отнесе и присъда.
Източник: Ретро.бг
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ